Email: dora.prangadzhiyska@gmail.com | Тел: 0895 492955

Работилници за личностно развитие

Работилниците са формат, който разширява параметрите на психотерапията. В тях поставяме по-общи екзистенциални въпроси и чрез преживелищни опити, дихателни практики и дълбинен анализ всеки от участниците има възможност да среща все повече свои аспекти, както и да търси отговори и решения. Отворени сме да развиваме поставени от вас теми. Посредством срещите ни ще задълбочим пътуването към себе си, защото срещата с другия е и начин да срещам себе си.
Работилниците се провеждат веднъж месечно и са водени от мен и Ива Иванова.

 

 

ЛЕКУВАНЕ НА ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ – 25 Февруари 2017 г.

cute-child-girls-with-teddy-bear-picture_1454163510Колко често давате пространство на детето във вас? Може би отговорът ви е „Рядко”, но истината е, че голяма част от поведението и реакциите ни като възрастни са следствие от всичко, което сме преживели като деца. Характерът на човек се формира до седмата му годинка и е резултат от взаимоотношенията в семейството, отношението на родителите към него, детските преживявания, травмите, възпитанието, което сме получили и ние функционираме през този характер в живота си като възрастни. Определени ситуации и събития, наглед безобидни за възрастния, могат да бъдат травмиращи за детето и се запечатват дълбоко в неговата телесна и емоционална памет или на съзнателно ниво. Тези преживявания от детството имат огромна мощ и макар, че отдавна са се случили, те остават като вдълбан знак и без да осъзнаваме позволяваме да имат контрол над живота ни. Понякога като деца преживяваме изоставяне, отхвърляне, предателство, унижение и когато в живота попаднем в сходни ситуации реагираме като деца – отхвърляме, обиждаме се, цупим се, гневим се като деца и смятаме, че светът не ни разбира. Аспектът на детето е изключително важна част от нас, но то понякога е наранено. В тази работилница ще лекуваме вътрешното ни дете. А всяко дете има нужда да бъде обичано.

 

КРАЯТ И НАЧАЛОТО – 21 Януари 2017 г.

1453996869КРАЯТ – Какво е той за всеки от нас? Краят както и всичко друго в живота може да се разглежда в две диаметрално противоположни повърхности. Като загуба, необратимост, тъга, но и като възможност да преосмисля живота си, взаимоотношенията, ценностите. Често страховете ни са причина да стоим твърде дълго в неудовлетворителни за нас ситуации, даваме им енергия, обслужваме ги и не позволяваме да се отворят нови врати и възможности. Страхуваме се от смъртта, а емоционално и духовно агонизираме, макар и физически привидно да изглеждаме здрави. Нерядко съжаляваме за отишли си прекрасни преживявания, а когато наистина са се случвали, ние сме отсъствали енергийно от тях. Съвършеният момент винаги е тук и сега. И ако искам наистина да усетя магията му е добре да се науча да присъствам в него. Да го усещам със сетивата си, да разпознавам емоциите които той ражда и да разбирам посланията му.
В тази работилница ще преживяваме живота си. Начинът по който живея и начинът по който ИСКАМ да живея.

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ НИ – 18 Декември 2016г.

15107266_1318484624849784_8938853510262229519_n
Във всяко свое действие човек е воден от желание за удоволствие и избягване на неудоволствието. Всички наши потребности се зараждат в тялото ни и в нас е заложен стремежът и необходимостта от задоволяването им. Често пътят към това удоволствие е спрян от вярвания и предразсъдъци, понякога изкривени норми, които ни отдалечават от естественото и организмичното. А отдалечаването от него ни разболява.

Родителите, особеностите на културата ни, религиозните догми, обществените рамки формират в нас хора, които са все по-малко природни и все по-социалножелани. Тази тенденция ощетява нас самите, лишава ни от задоволяване на естествените ни потребности и нарушава баланса и хармонията в психичното, а оттам и във физичното.

Кои са предразсъдъците, които ме спират по пътя към удоволствието, които поставят рамки и често ме лишават от най-човешките преживявания. Метаудоволствието като заместител на същинското удоволствие. Кои са лимитите ми и кое ме спира да ги прескоча.

ПРОБЛЕМИТЕ МИ – 06 Ноември 2016г.

depressed-woman
В тази работилница акцент ще са проблемите ни. Какво е проблемът за мен? Нерядко сме фиксирани в него и го разглеждаме едностранчиво, което ни кара да стоим твърде дълго в проблемна ситуация и да преживяваме тревожността, която тя създава. Проблемът, както и симптомът може да са средства, които да ни развиват и благодарение на които да израстваме. Китайският символ за криза означава едновременно „опасност“, но и „възможност“. Колко често си задаваме обаче въпросите „Защо ми е този проблем? Какво ми носи той? На какво може да ме научи?“… В тази работилница ще търсим точно тези отговори. Да се дистанцираме от проблема и да открием път към него.

Top