Email: dora.prangadzhiyska@gmail.com | Тел: 0895 492955

Здравата агресия

Напоследък темата за агресията е сериозен фокус в живота на нас – цивилизованите, интелигентни и образовани хора на 21 век. Убийства, пребити почти до смърт младежи, само защото са отнели предимството на пътя, деца, жестоко наранявани от съучениците си в училищния двор пред погледа на всички… Агресията е във филми, новини, в интернет сме заляти от хейтъри, които превръщат дори и добронамерените инициативи в пошло и вредно събитие. Окачествяват познати и непознати лица с цинични и вулгални етикети. А ние мазохистично мълчим и преглъщаме. И като обобщение на всичко това слагаме една единствена дума – АГРЕСИЯ. Дали това обаче наистина е агресия? Не отъждествяваме ли понятието с насилие и садизъм? В животинския свят няма такава насилническа форма. Там агресията служи за  премахване пречките, свързани със задоволяване на потребностите от оцеляване, храна, чифтосване… Животното не изпитва удоволствие, наранявайки друго животно, за разлика от нас – интелигентните хора. Защо то винаги реагира съответно на стимула, който идва отвън, а човека или търпи мазохистично и не реагира или реакцията му е разрушително хиперболизирана и несъответна на стимула? Каква е причината нерядко да превръщаме добротата в мисия и да недоумяваме защо привличаме насилници, когато сме толкова добри? Кое ражда жертвата и насилника и кое ги държи в болна взаимосвързаност? В тази статия ми се иска да поговоря за здравата агресия и да обърна внимание върху истинското съдържанието на този естествен за всяко живо същество модел на поведение, както и на  причините, довели до нездравото и деструктивно видоизменяне в мазохизъм или садизъм.

Какво представлява Здравата агресия

Здравата агресия е един от трите активни модела на поведение, насочен към задоволяване на потребностите ни, който се формира от първата до третата годинка в т.нар. Фаза на Аза или Фаза на противопоставянето. Терминът здрава агресия носи смисъла на отстояване на себе си, поставяне на границите, борбеност, инициативност, умение да вземаме решения и да понасяме отговорности, пробивност, всичко, което е противоположно на пасивност и неинициативност. След излизането от психичната слятост с мама, характерен за първата годинка детето започва да развива своята автономност. В този период то прохожда, съгласява се или отказва, затваря се или се отваря и разбира, че мама и то са две отделни неща. Ако иска може да е до нея, но може и да се отдалечи, може да направи това, което мама очаква, но може да направи и нещо друго. Казването на „Не” е начи да утвърди своята и индивидуалност както пред себе си, така и пред света. Когато мама е осъзната за този естествен поведенчески модел и в здрави граници толерира казването на „Не”, детето израства с усещането, че е обичано, въпреки, че не винаги прави това, което се очаква от него. Когато обаче мама е по-авторитарна, кастрираща или саможертвена детето започва да се страхува, че ако се противопоставя, то ще изгуби любовта й. Ако обърне агресията към мама тя може да оттегли любовта си и така започва да се държи прилично, да не се противопоставя, да е дисциплинирано и винаги готово да каже „Да”, удовлетворявайки очакванията и изискванията на мама. Ако мама подхожда с другата крайна форма, не поставяйки никакви граници и ограничения, детето расте с нагласата, че всичко му е позволено. Мама загубва авторитетната си функция и детето се превръща в доминираща фигура, която трудно може да си поставя ограничения и да спира импулсите си, дори когато са разрушителни.  Това е период в развитието, в който може да бъде формиран смел,  решителен и борбен човек или двете нездрави крайности – плахо, свито и комплексирано не пораснало дете или нараняващ, краен и деструктивен човек. Безразсъдното потискане или крайното съобразяване с детската воля в тази фаза водят до дълбоки травми и формирането на т.нар. садомазихистичен характер.

 

Кое блокира и видоизменя Здравата агресия

 

Когато детето е отглеждано през ПРИНУДАТА И НАСИЛИЕТО

Както казах това е фаза, в която детето утвърждава своята автономност. То прохожда, започва да се учи да се храни само, да ходи до тоалетна само, учи се да бъде чисто. Когато мама насилва детето да прави неща, които отказва, то преживява това като принуда – да изяде още една лъжичка заради мама, да се изходи в гърнето заради мама, да бъде добро заради мама… Мама несъзнателно се превръща в насилник в тази крехка възраст, като наказанието е най-страшното, което едно дете преживява, а именно страх да не загуби любовта й. В следващи етапи от живота си това е човек, който лесно може да бъде принуден и насилван. Неосъзнато той самият се превръща също в насилник и пасивен агресор, често през преувеличената грижа и вниманието към другия, а понякога задържаните пориви за противопоставяне изригват в насилие към по-слабия. Когато мама или татко също не познават здравата агресия, а действат през физическото насилие,  поставяйки детето в позицията на жертвата, то неминуемо след това  се превръща в насилник.

 

Когато детето е отглеждано през САМОЖЕРТВАТА НА МАМА

Дали мама е била авторитарна  или саможертвена, резултатът е кастриране поривът към борбеност и инициативност и толериране стремежът към търпеливост и пасивност. Хората с този характер се чувстват добре когато задоволяват потребностите на другите, дори с цената на пренебрегването на своите. Стремят се да бъдат добри на всяка цена. Такъв човек често казва „Аз се чувствам щастлив, когато правя другите щастливи”. Тази псевдоалтруистична нагласа  го лишава от задоволяване на собствените му нужди и поражда естествен гняв, често неосъзнат, който се превръща в тлеещ вулкан, изригвайки когато напрежението стане нетърпимо, под формата на несъответно преувеличена на стимула реакция. Така се формира Садомазохистичната верига – Продължително търпеливо стискане и примирение (мазохизъм), изригващо периодично в закономерното хиперболизирано разтоварване на натрупаното напрежение (садизъм). Садистичната реакция често е следствие на хленчене и мрънкане, поставяне себе си в ролята на жертва, което карат другия да избухне. Това легитимира правото на садомазохиста да изригне, разтоварвайки натрупаното във времето напрежение.

 

Когато детето е отглеждано през ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Когато към детето са отправяни послания, макар и негласни, че е лошо. Когато не е критикувана отделната постъпка, а цялата негова личност, когато грешките не се възприемат като възможност за израстване и нови опити, в него се поражда чувство за вина, дори когато обективно не е така.  Вярването, че трябва да бъде добър, както и посланията на мама от миналото „Аз всичко правя за теб, а ти си лош” са причина след садистичното изригване да се появи чувство за вина. Това поражда самоупреци и самообвинения, които отново активират веригата – Мазохизъм – Садизъм – Вина.

 

Когато детето е отглеждано през УНИЖЕНИЕТО

Както казах възрастта от една до три годинки е период, в който детето се учи на самостоятелност. Чрез действията, които извършва само, както и следствие на отношението на родителите към тези действия то изгражда своята самооценка. Когато родителите не насърчават опитите на детето, когато казват реплики от типа „Кой си ти, че да казваш”, „Ти не разбираш!”, когато детското мнение и позиция не са чути, детето преживява унижението. Унижение преживява и когато е изцапано с храната или изпражненията си и родителите му го карат да се чувства зле от това. В зряла възраст този човек често се самоунижава, за да не бъде унижен от другите.

Когато единствената правилна позиция е позицията на АВТОРИТЕТА МАМА

Когато новите опити на детето са посрещани с критика, а не с насърчаване, че се е справило, когато се отправят посланията, че единственото добро за него решение може да вземе мама, това дете започва да вярва само в правотата на мама. Той трудно поема отговорности, защото властващата обикновено майчина фигура е създала заплахата, че не може да се справи сам и че ще сгреши. Така и в следващи етапи от живота си този човек се превръща в послушен редник, който има нужда от решенията на авторитета. Неуверено и кастрирано непораснало дете, което съвестно изпълнява, което не се противопоставя, но вътре в него кипи негодувание, реваншизъм и желание за отмъщение.

Автоагресията и психосоматиката

Блокирането на този поведенчески модел води след себе си не само невъзможност за отстояване, мазохизъм или садизъм. Невъзможността за адекватна реакция, насочена към конкретния стимул е причина здравата агресия да се трансформира в автоагресия, както и да бъде причина за множество психосоматични прояви. Освен че е резултат от променената биохимия в организма, смптомът често е и пасивна проява на агресия към близките.

 

Поставянето на граници

Напоследък доста се говори за последиците от това кастриращо отстояването родителско поведение. Струва ми се обаче че се минава в една друга нездрава форма, в която родителите не поставят граници, а позволяват детето да се превърне в авторитета във взаимоотношенията. Не забравяйте, че то има нужда от граници, защото така се чувства по-сигурно. Понякога децата несъзнателно провокират родителя да заеме авторитетната си функция и да определи границите на позволеното. Когато обаче родителят не може да казва своите НЕ-та, той често се затруднява да го направи дори към детето си. Това води до формирането на хора, които трудно удържат импулсите и действията си, което може да придобие разрушителни размери.

 

Какво всъщност е Здравата агресия? Тя не е нито садизъм, нито мазохизъм, нито насилие или разрушителност. Тя не е принуда или саможертва, Не е унижение или авторитарност…

Здравата агресия е умението категорично да казвам – Не, Няма, Не искам тогава, за да отстоя себе си и позицията си. Здравата агресията е реакция, отговор на нашето несъгласие с поведение на другия или със ситуация. Здравата агресията е инициатива, борбеност, действие. Здравата агресията е самоуважение, а не самоунижение. Здравата агресията е умението да поставям граници, когато някой нахлува в моя свят. Здравата агресията е умението да си дам свобода и да обичам себе си. Само когато мога да настъпвам, тогава мога и да отстъпвам. Само когато познавам силата в себе си, мога да допусна и заобичам слабостта. Само когато мога да кажа Не, аз смело мога да кажа Да – Да на изборите ми и Да на изборите на другия! Да на приемането и смирението!  Да на живота! Да на себе си!

Related posts

Leave a Comment

Вашият коментар

Your email address will not be published.




Top