Email: dora.prangadzhiyska@gmail.com | Тел: 0895 492955

Чл. 105 от Семейния кодекс: Нямате право на корени!

Започва подготовката на промени в Семейния кодекс, с които да отпадне тайната на осиновяването, стана ясно на форума „Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването“. Амбицията на правосъдното министерство е проектът да бъде внесен в парламента до края на тази година.
Около 100-150 осиновени мъже и жени подават всяка година молби до окръжните съдилища в страната за разкриване на произхода им и в 90% от случаите те получават отказ от съда, сочи статистиката. Хората, които търсят своите биологични родители или деца, често се натъкват и на проблеми, като подмяна на имена, дата на раждане или ЕГН в документите по осиновяване, и дори унищожаване на цялото дело по осиновяване.

Разкриването на тайната на осиновяването у нас често е много болезнено. Законодателят е приел, че с “тайната” се защитава всеки по веригата родител- осиновител- осиновен. Предвидил е дори наказание – лишаване от свобода за онзи, който разгласи “тайната” с намерение да причини вредни последици. В живота обаче не всичко е членове и алинеи. За да се убедите в това ви предлагаме разтърсващата молба на един човек, който вярва до болка, че изоставените деца не са инвалидизирани същества. И те, като всеки от нас, имат свещеното право да знаят историята и произхода си.

Отворено писмо до Работната група в Министерство на правосъдието, относно промяната на чл. 105 от Семейния кодекс

Dora_3.JPGУважаеми Управляващи,

Казвам се Дора и съм осиновена. Не знам нищо за биологичните си родители и всеки един опит да ги открия завършва с неуспех, включително и вчерашният последен. Аз съм психотерапевт и не разбирам от закони, но ми се иска да разкрия една друга страна в този казус, да насоча вниманието към това как сега действащия закон рефлектира върху нещо с което общувам всеки ден, а именно човешката психика или иначе казано – човешката душа (от гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда).

Магичната връзка майка-дете започва още със зачеването му. По време на вътреутробния период бебето е свързано с майката посредством пъпната връв и така то приема храната, която тя поглъща, чува гласа й, движи се заедно с нея, усеща и възпроизвежда емоциите й. Няколко месеца след раждането детето продължава да е в психологическа слятост с мама – не разбира, че това са различни неща и отделянето от нея е разделяне на едно цяло, което новороденото преживява като смърт.

За да се защити от тази огромна болка детето се пренася във фантазен свят, където мама присъства топла, любяща и нежна. Формира се шизоидният характер (наричаме го още Бягащият или Мечтателят), който е изключително творчески и креативен, но му липсва граундинг (добра връзка със земята, с реалността, с корените). Ранната депривация и травмата от нея се запечатват в клетъчната памет и човек я носи през целия си живот.

В терапевтичния процес се помага на осиновените да преодолеят тази първична рана, работейки върху усещането за граундинг, умението за свързване с чувствата и изразяване на емоциите, доверието, себезаявяването, убедеността, че единствения човек, който има контрол над живота си си ти самият, прошката към биологичните родители, умението да поема отговорност за изборите си…. Всичко това е прекрасно, но се случва в терапевтичния кабинет. А Какво се случва след това, когато не се осъществи основната стъпка в терапевтичния процес – търсенето на биологичните родители???

Да се свържем със земята и реалността! Как, след като сме дървета без корени?!

Да повярваме че ако при раждането друг е имал контрол над живота ни, то днес контролът е в нас самите! Как, след като отново друг контролира избора ни?!

Да изразим чувствата към биологичните родители! Как, когато нямаме правото да ги познаваме?!

Да излезем от неизвестното и да се себезаявим пред тях! Как след като няма Ти насреща?!

Да се доверим отново! Как когато няма на кого?!

Да простим на биологичните родители! Как без да погледнем в очите?!

Да избираме! Как, когато някой е отнел свободата ни за това?!

Една от големите разлики между детето и възрастния човек е в умението на възрастния да прави избори и да поема отговорността и последиците от тях. Ние осиновените и голяма част от биологичните родители не сме имали правото на избор. Тези избори са направени от Големия Друг. Поведението ни е било подвласно на очакванията на Големия Друг. И днес отново сме поставени пред избора на Големия Друг – ако в миналото са били родителите, то днес този голям друг е закона, институцията, чиновника…

Затова ВИ МОЛЯ, Уважаеми Управляващи, Моля ви с цялото си сърце:

Дайте ни шанса Ние да изберем дали да търсим или да приемаме!

Не ни отнемайте свещеното право да знаем историята и произхода си!

Дайте възможност на осиновени и родители да се доверим един на друг!

Дайте шанс на всички майки, които търсят децата си да им поискат прошка!

Ние не сме изоставени деца! Не сме инвалидизирани същества! Вгледайте се във всеки един от нас и ще откриете възрастния човек, който може да носи отговорност за решенията си и който е готов да приеме последиците от тях, та дори и понякога да са много болезнени!

Аз вярвам във Вашата зрялост и човечност!

……………………………….
Б. ред. Дора Прангаджийска е психотелесен терапевт, специализира Неорайхианска аналитична психотерапия.

Източник: ТУК

Related posts

Leave a Comment

Вашият коментар

Your email address will not be published.




Top