Email: dora.prangadzhiyska@gmail.com | Тел: 0895 492955

САМООЦЕНКАТА

Самооценката е  вътрешното ни усещане за това, което сме, нашата лична преценка за собствената ни значимост и позиция в общуването ни с другите и света. Ниската самооценка пречи на отношението към самия себе си, на  пълноценното общуване с хората около нас, на инициативността и приспособяването  към групи за принадлежност, както и в търсенето на хоризонти, намиращи се отвъд обичайното ни съществуване. Тя е нещото, което може да ни накара да летим и същевременно нещото, което да ни застопори към познатото, рутинното, сигурното.

Кога се формира самооценката

Формирането на самооценката започва още от раждането на детето. Определящо значение  има отношението на родителите и всички други обгрижващи фигури още от момента на появяването му в семейството . Когато в тази първа общност приоритет са  ласката,  любовта и топлината,  когато мама се отзовава с нежност при всеки плач на бебето, защото това е единственият начин то да покаже нуждите си,  когато е гушнато, нахранено и спокойно, че мама е до него,  то тогава в него се запечатва убедеността „Аз съм важен”, „Аз съм значим”, „Аз заслужавам”. И тогава това вярване, запечатано в клетъчната памет  съпътства човек през целия му живот. Усещайки и преживявайки топлината на мама като бебе, в по-следващи етапи той се отнася с топлина към себе си, вярвайки на мама се научава да вярва в себе си, доверявайки се на мама след това смело се доверява на  другите,  усещайки любовта на  мама се научава да обича себе си.

Изграждането на самооценката продължава и след първата годинка в така нар. „Фазата на Аза”. Чрез неща, които иска да извършва само детето търси и се стреми да утвърди своята автономност. Зрялата мама насърчава тази самостоятелност и детето се научава да заявява себе си с увереност и самочувствие. В повечето случаи, обаче, реакцията на родителите е критична, кастрираща порива към самостоятелтост и инициативност, порицаваща и създаваща чувство за вина. Детето преживява отхвърляне на цялата негова личност, а не на конкретната постъпка. Превръща се в послушен редник, който се страхува, че заявявайки и отстоявайки се ще изгуби любовта на мама.Това е период в развитието, в който може да бъде формиран смел,  решителен и борбен човек или  послушно, плахо, свито и комплексирано непораснало дете.

В следващата фаза, наречена „Фаза на съперничеството” детето се научава да привлича към себе си  внимание и приятели, развива умението си за харизматично и елегантно фокусиране върху себе си. В този период неговата основна потребност е да бъде утвърдено и признато, да се научи на лидерство. Много е важно да чува „Гордеем се с теб”, „Ти си  детето, за което сме мечтали”. За съжаление обаче все още е разпространено схващането, че не е добре детето да бъде поощрявано и хвалено и това често възпитава хора, които не вярват в себе си и си поставят летва след летва, защото се чувстват значими само тогава, когато са първи, когато задоволяват никога незадоволените родителски амбиции, които на по-късен етап се превръщат в собствени амбиции и високи критерии .  Паническият страх от провал, с който би рухнала и изкуствено подържаната самооценка превръща тези хора във войните, в непадащите по гръб и непознаващите смирение бойци. Никое постижение не е достатъчно, никоя цел не е удовлетворителна и огромното количество енергията изразходвана за прикриване на слабия и неуверен Аз често предизвиква срив или симптом.

Особености на човека с ниска самооценка

Първата група са хора, които, притиснати от комплекси и опитвайки се да прикрият едно малко Аз го компенсират чрез външността си. Липсата отвътре се компенсира с предозиране отвън. Често ниската самооценка е прикрита със прекалено много и скъпи аксесоари и дрехи, крещящи цветове, натруфеност, много бижута, силикон. Този тип хора демонстрират увереност и превъзходство в ситуациите, в които се чувстват сигурни в себе си. Те говорят на висок глас и се стремят да привличат вниманието във всеки един момент, в който могат да почувстват доминиране над останалите, а същевременно избягват случаите, в които би могла да се усети тяхната уязвимост. Приемат всяко незнание и неможене като провал, който ще разруши имиджа, изграден с много усилия преди. Непрекъснато се състезават и така затвърждават усещането си за собствена значимост. Жадни са за внимание. Постигат го с различни механизми, често манипулативни, насочени към това да бъдат забелязани и признати. Парадират във всеки момент, в който би могло да се усети тяхното превъзходство – било с разкази за  пътувания, демонстрират знания, но натрапливо, извън контекста, приписват си близки отношения с авторитети. Непрекъснато са нащрек, че могат да развалят, илюзорната представа за собствената си значимост, изградена и подържана с много усилия. Тази вътрешна тревожност може да бъде усетена, наблюдавайки невербалния език – прекаленото позьорство, акцентирането, върху външните белези, за които споменах по-горе, както и страха от провал в определени ситуации. Макар и да демонстрират сила и увереност, този тип хора се притесняват от това да са спонтанни, да излагат на показ чувствата си, защото смятат, че това би ги уязвило. Един мъж с ниска самооценка например не би си позволил нежност, слабост и ласки, особено пред други хора, защото в него не е утвърдено мъжкото , а какво остава да бъде проявено женското начало. Този тип мъже са силни физически, демонстрират псевдомъжкарско поведение и се страхуват от каквато и да е проява на слабост и нежност. Те понякога се държат грубо, водени от презумпцията, че това е „мъжко”, арогантни и цинични са в общуването с жените. Изпитват трудност при вземането на решения, макар и външно да проявяват авторитарност и дори деспотизъм.

Втората група  са хора с осъзнато ниска самооценка. Те изглеждат плахи и тревожни. Този тип човек е с наведена глава, говори тихо и нуеверено. Понякога главата е прибрана между раменете, сякаш се крие дори от самия себе си. Лицето му изразява притеснение и тревожност. Жестовете му са ограничени и анемични. Липсва импулсивност. Стойката е леко приведена, защото няма смелостта да се изправи, готов да поеме предизвикателства и трудности. Цялата визия излъчва прибраност и плахост. Страхува се да се заяви, воден от страха от собствения си неуспех. В ситуациите, в които усеща спокойствие може да изрази себе си, но в момента, в който усети неприемане и несигурност се затваря. Този тип човек обичайно не се чувства комфортно на мястото си. Няма собствена позиция и категорично мнение. Наблюдава другите и им подражава, воден от невъзможността да избира ходовете и начина на поведение, защото  не е сигурен в собственото решение. Има развито чувство за вина, затова  непрекъснато се извинява, притеснява се да не сгреши, да не каже или направи нещо, с което да нарани другите. Страхът при този човек е от злепоставяне и оттам от отхвърляне, ето защо индивидуалността при него липсва. Конформист е. За човека с ниска самооценка понятия като уникалност и неповторимост са далечни и непознати. Подражава на лидерите, вярвайки в тяхната позиция и възприемайки я, като така се освобождава от присъщата му трудност при вземане на решения. Този тип човек бързо се приспособява, защото не отстоява себе си. Отстрани изглеждат лицемерен, но той просто се лута между мненията и позициите на другите. Тези хора са доста плахи, попадайки в непозната група, защото са подтиснати от страха дали това, което правят или казват няма да ги злепостави. Ето защо в началото са пасивни и дистанцирани, докато проучат обстановката и изберат подходящата роля. Понякога този човек стои в ъгъла и безучастно наблюдава живота на другите, а понякога и своя. Вътрешно недоволства, но няма смелостта и самочувствието да го изрази гласно. Страхува се от случайно попаднал върху него поглед или неуловен разговор, защото си мисли, че обсъждат точно него и виждат неговите недостатъци.Този тип човек не харесва себе си  и затова е трудно да се хареса и на външния свят. Той е притеснен още докато се запознава с някого, воден по-скоро от страха как ще бъде възприет, отколкото да присъства в ситуацията тук и сега. Лесно се нагажда, защото това компенсира страха от отхвърляне. Човекът с ниска самооценка може да се откъсне и изолира от света, защото, сравнявайки се с другите, той непрекъснато затвърждава усещането за собствената си неспособност. Затваря се, за да избегне възможността от нови поражения, които той хиперболизира и смята, че са провал пред останалите, приема, че е нищожен и безсилен, убеден, че не може да се справя с трудностите в живота и да поема отговорност. Ниската самооценка има негативно влияние и в интимните отношения. Когато такъв човек се влюби, той става мнителен и ревнив, защото не се чувства достатъчно мъжествен (достатъчно женствена), което гарантира влошаването на отношенията и разпадането на връзката. Това отново е удар за самочувствието и така порочният кръг се затваря отново.

Подобряването на самооценката е един от най-важните пунктове в психотерапевтичната работа.  Добрата самооценка ни прави по-спонтанни и здрави,  позволява на човек да прави изборите в живота си, независимо от мнението на другите или моментните си постижения. Тя е средството, което ни учи да приемаме грешките или  провалите си като част от житейския ни път. Тя е начин да се отнасяме с любов и уважение към себе си, а оттам да даваме любов и уважение на другите.

Related posts

Leave a Comment

Вашият коментар

Your email address will not be published.




Top