Актуализирано: сеп 10
Темата за отношенията с родителите ни е базисна в психотерапията. Много често хората идват гневни, тъжни или обидени на родителите си, а преди това обикновено са стояли твърде дълго с тези емоции и обвинения.
Ще Ви представим една дама и вдъхновение, която твори и създава изкуство под формата на красиво и важно четиво за семейства, родители, ценности, възпитание, отглеждане, грижа, ценност и чувство за значимост.
В предстоящата рубрика на Девелопия, #ТеГоЗаслужават, ще си говорим често за успехите на успелите хора, защото те го заслужават със своя принос, труд, отдаденост и внимание към грижата, за да бъдат най-добрата версия на себе си и да даряват знания, съвети, поуки и истории
Представи себе си от страната на читателя. Коя е Дора Прангаджийска и защо реши да озаглави новата си книга “Не за всичко са виновни родителите ни”?
Жена. Дъщеря. Майка. Психолог и психотерапевт. Автор на книгата „Благодаря ти, мамо. Пътят на осиновения от гнева до прошката“. Омъжена. Дъщеря й е на 24 години.
Може би на никого не е чужд клишираният вече израз „за всичко са виновни родителите ни.“ Да, родителите формират характера на човек и тяхната роля за изграждането ни като личности е огромна. Всеки родител обаче носи свое психично наследство, резултат от историята на целия му род, от отношенията в неговото семейство, отношението, което е получил от своите родители, от обстоятелствата в живота му.
Така че от една страна той вече е натоварен с неща от миналото, които неизбежно оказват влияние и върху децата му. От друга обаче, отговорност за това как живеем имаме и ние самите. Ето защо смятам, че Не за всичко са виновни родителите ни.
В тази книга се опитвам да дам един по-различен поглед към тях, дори и към поведенията, за които на пръв поглед можем да ги виним.
Каква е тайната на успешното родителство, ако те бяхме попитали двадесет години назад във времето? За всичко ли са виновни родителите? Защо?
Не знам дали не звучи прекалено изискващо изразът „успешно родителство“. На мен лично ми допада повече фразата „достатъчно добро родителство“. Много са важните неща, за да бъде то такова и в няколко изречения ще ми е трудно да ги събера.
Едно от най-съществените, според мен, е да бъде видяно и чуто детето. Не непременно да бъде изпълнено това, което то иска, не непременно да се съгласим с позицията му, но да се отнасяме с него като с личност. Същевременно с това да можем да поставяме и здрави граници.
В контекста на книгата ми смятам също, че едно от най-важните условия е родителят да е работил по собствените си травми и болезнени детски преживявания, защото много често майката и бащата пренасят своите неразрешени конфликти върху детето, неосъзнато, разбира се. Всеки родител е воден от желанието да направи най-доброто за малчугана и в този смисъл грешките, които прави в повечето случаи са неосъзнати. Така че доброто родителство се случва, когато родителят е пораснал.
Понякога обаче той също е едно дете – обидено, недополучило или гневно. И стои в конфликтите със собствените си родители. А аз смятам, че едно от условията да сме здрави и достатъчно добри към себе си и децата ни е помирение с родителите ни. Това е и посоката, която следвам в книгата си.
Как според теб децата и родителите трябва да намират баланс помежду си? В своите взаимоотношения, комуникация, разбирателство.
Родителят е този, който задава посоката. Понякога той потиска детето и налага мнението си, без да е достатъчно аргументиран. Не отчита възрастовите промени и се отнася със сина или дъщеря си като с дете, дори и то да е голямо вече. По този начин родителят заема една авторитарна позиция, което много „смалява“ детето, независимо на каква възраст е.
Друг път пък овластява прекалено рано малчугана – легитимира му задължения и отговорности, дори когато то още няма ресурс да се справи с тях. Това кара детето да порасне твърде рано – в него се създават свръхочаквания и му се вменяват свръхотговоности, което понякога се оказва огромен товар. Мисля, че е добре родителят да е гъвкав и осъзнат за възрастовите особености и промени в детето си. Така самият той създава условия за едни балансирани отношения – детето да не е нито потиснато, нито прекалено овластено.
Какво могат да открият родителите в твоята книга? Защо е важно да я прочетат?
Могат да открият какви са техните неразрешени конфликти със собствените им родители и да видят по какъв начин ги пренасят върху децата си и изобщо върху отношенията с другите хора. Могат да открият път към помирението, защото конфликтите с родителите ни водят до заплитания, от които децата ни след това са обременени и потърпевши.
Трябва ли да обвиняваме родителите си, ако нямаме всичко, за което сме си мечтали. Често като дете това са купища ненужни играчки или поредния сувенир на домашната етажерка. След това, преминавайки към своето израстване и житейски път, че не сме получили това, което имат останалите и сравняваме техните родители с нашите. Защо се случва така?
Когато в терапията работим по конфликтите с родителите, хората далеч не обвиняват за тези неща. Обвиненията или болката им е от това, че като деца са пренебрегвани, че не им е позволявана слабост, а са превърнати във войници, че родителите са били прекалено строги или пък че са натоварвали с прекалени отговорности .
Че майката или бащата са били незрели или самотни и детето е трябвало да влиза в нетипични за него роли. Конфликтите са преди всичко с генералните поведения на родителя. Когато обаче човек каже „Не са направили това за мен“, моят въпрос е „А ти какво правиш за себе си?“.
Родителят прави толкова, колкото личният му ресурс позволява в даден момент. Ако искаме нещо различно – било то отношение или поведение, то е наша отговорността да работим за него. Да се превърнем в достатъчно добри родители на себе си. Изискването родителят да се промени е детинско. А когато порастваме, в нас се развива една нова Его-структура, а именно Възрастния.
Позицията на възрастен ни позволява да приемем другият такъв, какъвто е и ако имаме нужда от нещо различно, да работим по това да си го дадем – или ние на себе си, или да търсим хора, които са в състояние да ни го дадат.
Има ли нещо, което не успя да включиш в книгата “Не за всичко са виновни родителите ни”?
В книгата съм включила осем от най-типичните семейни динамики. Какво се случва когато родителят е властен, саможертвен, незрял, обсебващ и т.н. Читателят има възможност да се пренесе в осем възможни терапевтични сесии и да се докосне до преживяванията както на порасналите вече деца така и на техните родители, да види една и съща ситуация от два противоположни ъгъла и да разбере, че в основата на всичко е любовта между родителите и децата им.
С всеки изминал ден си давам сметка, че могат да бъдат включени още динамики, но засега смятам, че това е достатъчно.
Може ли едно дете да намрази своите родители, само защото те са “виновни” за неговия живот – за това че не е успял в кариерата, в училище, в семейството и т.н.?
Често бъркаме гнева с омразата. Гневът е моментно състояние, емоция, която има своята продължителност. Омразата е трайно настанено в нас чувство. Децата, независимо на каква възраст сме, често сме гневни на родителите си за определени ситуации или реакции или пък за това, че не са били такива, каквито на нас ни се е искало.
Но в цялата си работа аз знам, че под гневовете, обидите, обвиненията стои любовта на детето към родителите си и копнежът да я получава и дава.
Трябва ли децата или родителите да замълчат, ако нещо не е наред, нещо ги измъчва, не се чувстват щастливи и обвиняват себе си?
Разбира се, че има ситуации, в които е по-добре да се замълчи, особено родителят, защото е зрелият в тази връзка, но не е добре това да е тенденция. Добре е детето да бъде поощрявано да говори и споделя. От една страна за да се търси път към разрешаване на проблема, а от друга – за да не се трупат конфликти и тайни вътре в детето, които разболяват.
Каква е поуката от споделените истории в книгата? На какво могат да се научат родителите и децата? Каква следа оставя твоето послание?
Всички истории в книгата са плод на въображението ми, но са вдъхновени от хората, с които съм се срещала в годините. Това са типични обобщени образи, съдържащи в себе си динамиката на определен тих характер, живот и взаимоотношения. Книгата е доста конфронтираща с голяма част от вярванията ни, така че се надявам да провокирам размисъл, дори и на пръв поглед част от родителите да ми се ядосат.
Много се надявам читателите да видят по един по-добър начин родителите си и да търсят път за помирение с тях. Надявам се и през разказите ми хората да се докоснат до онази любов, която е ядрото в отношенията родител-дете, макар и често покрита с обиди и вини. Онази любов, която ме вдъхновява да съм в тази професия.
Интервюиращ: Габриела Григорова
Гост: Дора Прангаджийска
Книгата може да бъде поръчана от официалната страница на Дора Прангаджийска: https://doraprangadzhiyska.com/shop/