Търсим добрите специалисти, за да разкажем тяхната история.
Кампания на Девелопия с цел представяне на най-добрите специалисти на България в различни сфери.
Представете себе си с няколко думи:
Казвам се Дора Прангаджийска. Психолог, и психотерапевт съм. Автор съм на книгата „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“.
Съвсем скоро ще бъде разпространена и втора, посветена на отношенията с родителите ни. Работя с възрастни хора, рядко с деца, но виждам в каква огромна степен детските преживявания, травми и конфликти определят живота ни в бъдеще, както и взаимоотношенията с другите.
Какво за Вас означава ранно детско развитие?
Развитието на детето започва още от зачеването му, когато в утробата, освен хранителни вещества, до него достигат и всички емоции, които майката преживява и те остават отпечатък.
Определящо е и времето до края на седмата годинка, когато се формира характерът на човек. Все повече се убеждавам също, че голямо значение има и цялото психично наследство, завещано от предците ни, То оказва влияние върху нас, дори и без да сме осъзнати за
Каква е Вашата лична история?
А на Вашите пациенти/работа с родители и деца? Имате ли любим момент от своето професионално развитие, случка, ден или ситуация, в която сте попадали и никога няма да забравите?
Моята лична история е доста цветна. Осиновена съм и тази тема ме вълнува не само професионално, а и лично. Във времето й дадох много енергия.
Имах възможност да наблюдавам стотици хора от осиновителния триъгълник – осиновен, родител, осиновил дете и биологичен родител и да правя много изводи за динамиката в поведението на всяка една от страните. Семейството, в което съм отгледана също имаше доста емоционални преживявания, които са ме направили устойчива, но в същото време емпатийна, неща, които са важни и в работата ми, но най-вече в живота.
А за историите на пациентите – всяка една от тях е важна и запомняща се. Дори и когато не съм се виждала с човек години, срещайки се с него, се сякаш се разгръща една кинолента и си спомням почти всичко.
Вярвате ли, че родителите изграждат личността на детето? Ако да, защо?
Родителите са първите обекти в живота на детето. Тяхното поведение и отношение – както към малчугана, така и помежду си, а и към света изобщо влияят върху изграждането на характера на детето, който то носи през целия си живот.
Разбира се социалната среда, в която то функционира занапред също има своето влияние, но определящо е семейството.
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте били изправени при работа с родители, семейства и деца?
Много са и в различен контекст. Например при развод на родителите – кога и как да се разговаря с детето и какви отношения да поддържат родителите. Разкриването на тайната на осиновяването – една тема, свързана с много страхове за майката и бащата.
Може би най-голямото предизвикателство са тийнейджърите. Това е процес на естествено отграничаване на юношата от родителите и търсене на собствена идентичност. Тогава има един период на бунт, който не е срещу родителя, а срещу идентификацията с него. Много често родителите не го разбират и затрудняват това отделяне.
И тогава е предизвикателство за терапевта да обясни нещата по такъв начин, че наистина да бъде чут и разбран от родителя.
Доверие към себе си – защо според Вас е важно? А към родителите?
На доверие към себе си се учим още през първата година след раждането ни. Доверието в себе си се изразява не само в това да вярваш във възможностите си и да бъдеш уверен, а в това да вярваш, че заслужаваш – заслужаваш любов, заслужаваш да ти бъде дадено и да си дадеш, да дадеш и на детето си. Ако ти самия нямаш, то е много трудно да дадеш на него.
Съществуват ли според Вас твърде много тревожни родители, семейства и деца? Защо?
През последните години родителите започнаха да търсят изключително много информация за начина по който да отглеждат децата си. Съществуват толкова много книги за възпитанието, училища и академии за родителите, консултанти във всякакви области.
Това, разбира се е много хубаво, но не би трябвало според мен да е за сметка на това, за което природата ни е подготвила. Като че ли много полярно се изместваме от мъдростта и инстинктите към интелекта си. А това поражда тревога – дали това, което правим е правилно, как ще се отрази в бъдеще, дали съм родителят, от който детето ми има нужда.
Така че тревогата се появява в родителя първо, а след това той я пренася и върху децата си.
Кои са най-честите проблеми и трудности във Вашата работа и практика, пред които сте изправени?
Не е лесен нито един терапевтичен час. Той изисква много концентрация и присъствие за човека отсреща. Изисква да можеш да оставиш това, което те тревожи теб и да не пренасяш върху човека собствените тревоги и страхове. Нужна е издръжливост – психическа и физическа.
Изисква се и да си работил много по собствените си травми и преживявания – отново за да не ги пренасяш върху хората, с които работиш.
Какво е Вашето послание с едно изречение към съвременните деца?
По-скоро към родителите, защото децата са реципиенти на посланията на родителя. На родителите бих казала:
Позволявайте свободата на децата си, но в здрави граници, в които да бъде видян и другия отсреща. Защото от една тенденция в недалечното минало, че важен е основно другият, сега като че ли се отива в другата крайност, че най-важен съм аз.
И двете обаче сами по себе си не са здрави.