Откъс
Не знам абсолютно нищо за раждането си!
Нито за произхода!
Нито какви са били биологичните ми родители – българи или чужденци, млади или стари, болни или здрави… дали са се обичали или не…
Не знам с любов ли съм създадена, желана ли съм била…
Нито как се е чувствала биологичната ми майка, докато съм била в утробата ѝ и какво е изпитала при раздялата ни – тъга, скръб или може би облекчение…
Дали сама е взела решение да ме остави или е нямала избор…
Не знам имам ли братя и сестри, кръвни роднини…
Нито дори живи ли са биологичните ми създатели… и питали ли са се някога къде съм…
Помнят ли, че ме има на този свят, или са ме изтрили от съзнанието си…
Не знам жива ли е биологичната ми майка…
Какво чувства и какво мисли за мен…
Дали се страхува да не нахлуя в живота ѝ…
Споделила ли е за моето съществуване на семейството си…
Не знам Коя съм, Каква кръв тече във вените ми, Какви завещания са оставили в мен прародителите ми…
И още толкова много неща не знам…
Толкова много въпроси ме вълнуват и искам да разбера отговорите…
А това може би никога няма да се случи…
Мама почина преди двайсет и шест години, а татко преди четиринайсет. Навярно са имали някои от отговорите, които днес търся, но са решили да не ми разкриват ТАЙНАТА. Роднините ми отричат да знаят каквото и да било, затова ще разказвам от името на тази, която предполагам, че съм. Извинете ме, ако ви подвеждам, но всичко, което ще споделя, е моята реалност, моята истина, защото нямам друга…
***