Email: dora.prangadzhiyska@gmail.com | Тел: 0895 492955

Групи

През ноември 2019 г. започвам отново работа с групи.

Груповата психотерапия може да бъде самостоятелна форма на поведенческа промяна и личностно развитие, може да е съчетана с индивидуалната психотерапия или да е нейно продължение.

Поведението на човек в терапевтичната група е аналог на поведението, което има в социалната среда. Срещата с другия е възможност да срещнеш и себе си. Посредством воденето на процеса от терапевта в преживелищната част, както и в анализа след това, всеки участник може да види как реално реагира в житейски ситуации, да придобие един по-обективен поглед за себе си – през реалността на другия, а не единствено през своята собствена. В защитена терапевтична среда, където няма оценки и критика, да се срещне със собственото отношение към себе си, взаимоотношенията с другите, реакциите при един от най-ценните инструменти – даването на обратна връзка от участниците..

Определени процеси могат да се случат единствено в група, благодарение на груповата енергия, груповата динамика и това прави толкова ценно тази форма на психотерапия. В групите ще бъдат включени преживелищни опити, дихателни практики и дълбинен анализ. При интерес може да бъде поканен колега, който да прави Семейни констелации.

Групите ще бъдат отворени и ще се провеждат веднъж месечно в събота от 10.00 до 17.00 часа. Всяка група ще е подчинена на определена тема, като освен предвидените може да се включат и други, в зависимост от процесите и посоката на предходната група. Могат да бъдат работени и теми, предложени от самите участници.

Темите, по които предвиждам да работим са следните:

  1. Кой съм Аз?
  2. Отношенията с родителите ни
  3. Да осиновим вътрешното си дете
  4. Самооценката
  5. Сила и слабост
  6. Его и душа
  7. Разгръщане на женските аспекти в нас
  8. Сексуалността
  9. Да осиновим вътрешното си дете
  10. Самооценката

 

САМООЦЕНКАТА – 22.02 и 29.02

Това е темата на февруарската ни група, която ще се проведе на 22.02 от 10.00 до 17.30 ч.

Самооценката е вътрешното ни усещане за това, което сме, нашата преценка за собствената ни значимост. От самооценката ни зависи отношението, което имаме към самите себе си, както и начина, по който се заявяваме пред света. Самооценката определя и комуникацията ни с другите – дали ги припознаваме като авторитети, които влияят на мнението и позициите ни или повече се доверяваме на себе си и потенциала си. Дали можем да се отстояваме смело пред външния свят или да отстъпваме с истинско смирение, в зависимост от обстоятелствата. Дали умеем да застанем зад себе си и изборите, които правим или разчитаме на оценката на другите. Дали се харесваме такива, каквито сме или имаме огромна нужда от външно одобрение и утвърждаване. Дали можем да го приемем или когато ни се даде сякаш е толкова много, че ни е трудно да го вземем, сякаш не го заслужаваме. Дали можем да гледаме на неуспехите не като абсолютен провал, а като повод да се учим от тях. Самооценката може да бъде огромен двигател в живота ни, както и причина за съмнения в себе си и самосаботаж.

Работата ми ме среща с много хора, които носят огромен потенциал, а същевременно нямат никаква осъзнатост за него. Факторите, формиращи ниската самооценка могат да бъдат преживяванията на детето в съзнателната му възраст – насилие, авторитаризъм от страна дори на единия родител, дисфункционално семейство, в което малчуганът изпитва вина и срам от случващото се, хиперкритичност, взискателност и неутвърждаване от обгрижващите фигури.

По-сериозната причина за ниската самооценка обаче е отношението на родителите още в първата годинка след раждането. Когато в тази първа общност приоритет са ласката, любовта и топлината, когато мама се отзовава с нежност при всеки плач на бебето, защото това е единственият начин то да покаже нуждите си, когато е гушнато, нахранено и спокойно, че мама е до него, то тогава в него се запечатва убедеността „Аз съм важен”, „Аз съм значим”, „Аз заслужавам”, „Обичат ме само защото ме има“. И тогава това вярване, запечатано в клетъчната памет съпътства човек през целия му живот. Усещайки и преживявайки топлината на мама като бебе, в по-следващи етапи той се отнася с топлина към себе си, вярвайки на мама се научава да вярва в себе си, доверявайки се на мама след това смело се доверява на другите, усещайки любовта на мама се научава да обича себе си.

В тази група ще се опитаме да видим себе си в цялата палитра на това, което сме и да застанем с уважение, почит и любов зад него. Да прегърнем себе си и да се свържем с онова, макар и често плахо гласче в нас, което казва „Ти си важен само защото съществуваш!“

Цена 80 лв.

Необходимо е предварително записване.

 

ДА ОСИНОВИМ ВЪТРЕШНОТО СИ ДЕТЕ – 18.01 и 25.01

В процеса на работа в миналите две групи се докоснахме до първичните ни травми и разгледахме отношенията с родителите ни.

В това пътуване към вътрешния ни свят и детството, срещнахме един от основните аспекти в нас, а именно ВЪТРЕШНОТО НИ ДЕТЕ.

Тази среща понякога поражда умиление, понякога спокойствие, понякога тъга по онова малко момиченце или момченце, което е било наранявано, пренебрегвано, унижавано, което е било обект на незаслужен или преувеличен родителски гняв, което се е преживявало като самотно и незабелязано, като изоставено или отхвърлено. Дете, на което понякога са възлагани чужди роли в семейните взаимоотношения или отговорности, твърде непосилни за него. Чувствата от тези преживявания нерядко остават непреработени в нас и сега, когато вече сме възрастни хора. Очакваме от родителите си отношението, което не сме получили като деца и се сърдим по детински, че отново не го получаваме.

Нерядко на детето в нас му е липсвала безусловната любов и то става изискващо към партньори и към света изобщо. Очаква безусловно приемане, а когато не го получи обвинява другите. Неразпознаваме детинските си реакции и се гневим когато не ни възприемат сериозно.

Всеки от нас интернализира в себе си образите на родителите и ако те са били изискващи към нас ставаме двойно по-изискващи към себе си. Ако са били критични, се самокритикуваме безкомпромисно. Ако са били отхвърлящи или изоставящи, започваме несъзнавано да отхвърляме и изоставяме самите себе си.

В тази група ще се опитаме да се превърнем в любящи родители на Вътрешното ни дете. В идеалните родители – тези, които го обичат такова, каквото е, които са по-малко критични, по-малко изискващи, които могат да подкрепят детинската част в нас, когато сме уплашени, когато сме несигурни, когато сме провалени. Да се свържем с онази зряла част в нас, която може да ни обича безусловно. Защото човекът, който със сигурност може да ни даде безусловната любов сме ние самите.

Моля всеки да носи плюшена играчка.

Необходимо е предварително записване

Цена 80 лв.

 

ОТНОШЕНИЯТА С РОДИТЕЛИТЕ НИ – 07.12 и 21.12

Търсенето на отговора Кой съм Аз напълно естествено предполага темата за ОШЕНИЯТА С РОДИТЕЛИТЕ НИ.

Това, което сме днес е резултат преди всичко на връзката с тях и отношението им към нас. Родителите са първите обекти на любовта ни, първите обекти изобщо в живота на детето. Начинът по който се свързваме с тях определя начина, по който ще се свързваме в света. Всеки от нас се ражда с очакването да бъде обичан и родителите са хората, отговорни да задоволят  тази първична потребност.   Когато откликват на детската любов, когато присъстват адекватно в живота на детето,  те създават в него чувството, че е обичано безусловно – такава е родителската любов.

Почти винаги обаче родителите грешат.

Това е следствие на грешките на техните родители, резултат на възпитанието, което са получили, личната им история, предразсъдъците и още куп други неща. Всичко това става причина за пораждането на конфликта родител – дете. Конфликт, който понякога остава неразрешен през целия ни живот. Първичните травми, дисфункционалните семейства, смяната на ролите (парентификация), отсъстващият родител, или пък силно присъстващият, „нескъсаната пъпна връв“, неспазването на йерархията в семейството – всичко това са причини за конфликт в отношенията родители-деца. Нерядко стоим в обидата от това, че сме ощетени или наранени, гневим се на родителите ни, а това ни ограничава, стеснява и променя качеството ни на живот.  Понякога сме убедени, че сме  разрешили конфликтите с родителите си, но правим преноси към други хора. Несъзнателно припознаваме в другите майка ни или баща ни и реагираме по същия, почти винаги детински начин.

Конфликтът с родителя се превръща в наш вътрешен конфликт, който постепенно започва да доминира и манипулира отношенията ни с другите. А това ограничава израстването ни, разширяването  и свързването със зрялата мъдра част в нас.

Необходимо е предварително записване
Цена 80 лв.

 

 

КОЙ СЪМ АЗ? 23 Ноември 2019 г.

Отговорът на този въпрос човек търси през целия си живот. Всички ние функционираме през маските, които родителите ни, обществото, възпитанието и първичните ни травми са наложили. Личността, която изграждаме, в голяма част е в съответствие с външните потребности – тези на обществото и често няма нищо общо с вътрешните – тези на нас самите. Отдалечаваме се от емоциите си, от организмичната си автентична природа и създаваме една персона, която е всичко друго, но малко себе си.

В предстоящата група, посредством методите на психотелесната аналитична психотерапия ще търсим отговор на този екзистенциален въпрос, заобикаляйки рационализациите, интелектуализациите и доколкото е възможно съпротивите ни.

 

МИНАЛИ ГРУПИ

Краят и началото 

1453996869КРАЯТ – Какво е той за всеки от нас? Краят както и всичко друго в живота може да се разглежда в две диаметрално противоположни повърхности. Като загуба, необратимост, тъга, но и като възможност да преосмисля живота си, взаимоотношенията, ценностите. Често страховете ни са причина да стоим твърде дълго в неудовлетворителни за нас ситуации, даваме им енергия, обслужваме ги и не позволяваме да се отворят нови врати и възможности. Страхуваме се от смъртта, а емоционално и духовно агонизираме, макар и физически привидно да изглеждаме здрави. Нерядко съжаляваме за отишли си прекрасни преживявания, а когато наистина са се случвали, ние сме отсъствали енергийно от тях. Съвършеният момент винаги е тук и сега. И ако искаме наистина да усетим магията му е добре да се научим да присъстваме в него. Да го усещаме със сетивата си, да разпознаваме емоциите които той ражда и да разбираме посланията му.
В тази работилница ще преживяваме живота си. Начинът по който живея и начинът по който ИСКАМ да живея.

 

 

 

Любовта 

Какво е любовта? Това е чувството, в което всеки човек влага свое уникално съдържание и лична интерпретация. Любовта е вълшебството, което е вдъхновявало безброй поети, композитори, художници, двигателят на идеи и открития, енергията, която ни кара да се чувстваме живи, дишащи, вибриращи. Няма дефиниция за любовта, нейни синоними могат да бъдат безброй думи и състояния и най-вероятно всички ще са верни. Затова днес ще пиша какво е любовта за мен. Моята интерпретация, моята философия и се надявам с този текст да те накарам да потърсиш своята.

За повече информация ВИЖ ТУК

 

Доверието 

Ела! Затвори очите си и ми подай ръката си. Не, не ги отваряй! Довери ми се. Аз съм тук до теб с цялата си добронамереност и ще те водя. Хвани ръката ми и остани малко в усещането за  физичност – довери се на себе си и на мен и си позволи да бъдеш воден. Ще тръгнем по един дълъг и лъкатушещ път, път по който има паднали дървета, клони, камъни, дълбоки локви, бурени и неизвестности. Но аз съм тук и ще внимавам да не се нараниш. А ако се нараниш ще съм до теб, когато се изправяш. Обещавам ти да те водя и предпазвам. Обещавам да ти дам цялото си внимание и грижа, цялата топлота, за да бъдеш сигурен и спокоен. А ти… ти само ми се довери…

За повече информация ВИЖ ТУК

 

 

 

Здравата агресия 

Напоследък темата за агресията е сериозен фокус в живота на нас – цивилизованите, интелигентни и образовани хора на 21 век. Убийства, пребити почти до смърт младежи, само защото са отнели предимството на пътя, деца, жестоко наранявани от съучениците си в училищния двор пред погледа на всички… Агресията е във филми, новини, в интернет сме заляти от хейтъри, които превръщат дори и добронамерените инициативи в пошло и вредно събитие. Окачествяват познати и непознати лица с цинични и вулгални етикети.

За повече информация ВИЖ ТУК

 

 

 

Предразсъдъците ни 

15107266_1318484624849784_8938853510262229519_nВъв всяко свое действие човек е воден от желание за удоволствие и избягване на неудоволствието. Всички наши потребности се зараждат в тялото ни и в нас е заложен стремежът и необходимостта от задоволяването им. Често пътят към това удоволствие е спрян от вярвания и предразсъдъци, понякога изкривени норми, които ни отдалечават от естественото и организмичното. А отдалечаването от него ни разболява.

Родителите, особеностите на културата ни, религиозните догми, обществените рамки формират в нас хора, които са все по-малко природни и все по-социалножелани. Тази тенденция ощетява нас самите, лишава ни от задоволяване на естествените ни потребности и нарушава баланса и хармонията в психичното, а оттам и във физичното.

В тази група ще търсим отговори на въпросите: Кои са предразсъдъците, които ме спират по пътя към удоволствието? Колко ригидни са рамките в които живея и лишават ли ме те от най-човешките преживявания? Кои са лимитите ми и кое ме спира да ги прескоча. Метаудоволствието като заместител на същинското удоволствие.

 

 

 

Проблемите ми

depressed-womanВ тази група акцент ще са проблемите ни. Какво е проблемът за мен? Нерядко сме фиксирани в него и го разглеждаме едностранчиво, което ни кара да стоим твърде дълго в проблемна ситуация и да преживяваме тревожността, която тя създава. Проблемът, както и симптомът може да са средства, които да ни развиват и благодарение на които да израстваме. Китайският символ за криза означава едновременно „опасност“, но и „възможност“. Колко често си задаваме обаче въпросите „Защо ми е този проблем? Какво ми носи той? На какво може да ме научи?“… В тази работилница ще търсим точно тези отговори. Да се дистанцираме от проблема и да открием ресурса, който може да ни даде.

 

 

 

Мисията жена

Всяка година с наближаването на осми март в главата ми започва да се изплува образ на малко момиченце с бели панделки или диадема на главата и щърбовата усмивка с разстояние от паднали зъбчета, което рецитира „Благодаря ти мамо за твоя топъл скут”. И всеки път се изпълвам с умиление към сладките момиченца и момченца, които с леко притеснение да не объркат думичките и с огромно вълнение рецитират едно от най-популярните стихотворения за мама.

За повече информация ВИЖ ТУК

 

Самооценката 

Самооценката е вътрешното ни усещане за това, което сме, нашата лична преценка за собствената ни значимост и позиция в общуването ни с другите и света. Ниската самооценка пречи на отношението към самия себе си, на пълноценното общуване с хората около нас, на инициативността и приспособяването към групи за принадлежност, както и в търсенето на хоризонти, намиращи се отвъд обичайното ни съществуване. Тя е нещото, което може да ни накара да летим и същевременно нещото, което да ни застопори към познатото, рутинното, сигурното.

За повече информация ВИЖ ТУК

 

 

 

 

 

Работа с вътрешното ни дете 

Колко често давате пространство на детето във вас? Може би отговорът ви е „Рядко”, но истината е, че голяма част от поведението и реакциите ни като възрастни са следствие от всичко, което сме преживели като деца. Характерът на човек се формира до седмата му годинка и е резултат от взаимоотношенията в семейството, отношението на родителите към него, детските преживявания, травмите, възпитанието, което сме получили и ние функционираме през този характер в живота си като възрастни. Определени ситуации и събития, наглед безобидни за възрастния, могат да бъдат травмиращи за детето и се запечатват дълбоко в неговата телесна и емоционална памет или на съзнателно ниво. Тези преживявания от детството имат огромна мощ и макар че отдавна са се случили, те остават като вдълбан знак. Така без да осъзнаваме позволяваме да имат контрол над живота ни, функционираме по начин, по който да избягваме спомена за травмиращото събитие. Понякога като деца преживяваме изоставяне, отхвърляне, предателство, унижение и когато в живота попаднем в сходни ситуации реагираме като деца – отхвърляме, обиждаме се, цупим се, гневим се като деца и смятаме, че светът не ни разбира. Аспектът на детето е изключително важна част от нас, но то понякога е наранено. В тази работилница ще лекуваме вътрешното ни дете. А всяко дете има нужда да бъде обичано.

 

Кой съм Аз? 

images (2)Отговорът на този въпрос човек търси през целия си живот. Дали съм повече Аз, когато идвам на тази земя или съм повече Аз, когато си отивам? Какво се случва с моя Аз по време на този светъл промеждутък между  двете неизвестности преди раждането и след смъртта? Аз ли съм или се губя някъде, подвластен на травмите в живота си или очакванията на другите за мен.  Отговорите на тези въпроси ще търсим в първата за тази година психотерапевтична група, водена от мен и Ива Иванова.

За повече информация ВИЖ ТУК!

Top